Мнозина ще си спомнят поне една ценна книга, която сериозно повлия на живота им. Днес изследователите са открили "следи" от четене на биологично ниво. Оказва се, че някои промени в мозъка могат да продължат няколко дни след прочитането. Такива проучвания бяха публикувани за първи път в списание Brain Connectivity.
"Историите създават виртуално преживяване, което е съвсем реално за нашия мозък", казва Грегъри Бърнс. - Искаме да разберем как текстът прониква в нашия мозък и какво точно го прави.
Кристина Блейн и Брандън Пийб работеха с Бърнс. Всички те са служители на Центъра за изследване на неврополитиците към университета Емори.
В експеримента присъстваха 25 завършили университет Емори. Самият експеримент продължи повече от месец. Екип от изследователи използва магнитен резонанс, за да разпознае връзките в мозъка, които са резултат от четенето. Обърнете внимание, проучихте вече възникналите връзки, а не тези, които възникват в процеса на четене. Това е уникалността на изследването.
За изучаването на избрания роман "Помпей", авторът - Робърт Харис. Причината е вълнуващ и драматичен сюжет. Накратко, говорим за град в древна Италия (Помпей) и за изригването на Везувий върху него. Главният герой е извън града на Помпей.
Той наблюдава падането на града отдалеч. Искаше да се върне в града, за да спаси жената, която обичаше, но нямаше никакъв шанс. С всяка минута Вулкан издаваше лава по-безмилостно. Романът описва исторически факт, - събития, настъпили преди няколко хилядолетия. Вярно е, че самият герой и неговата история са измислени.
Първото нещо, което учените направиха, беше да сканират мозъка на участниците в експеримента в спокойно състояние - преди да започнат да четат. Романът е разделен на части - около 9 части от 30 страници. На всеки девет дни участникът получи нова част. Прочете го вечерта и на следващата сутрин дойде в лабораторията, за да могат учените да сканират мозъка му.
Всеки път учените проведоха бърз тест, за да проверят дали темите всъщност четат текста. След това използваха MRI, за да открият следи от четене.
Най-голям брой нови съединения са записани в лявата страна на темпоралния лоб на мозъка. Това е областта, която е отговорна за възприемането на езика. "Въпреки че участниците не са чели текста, когато са сканирани, някои части на мозъка продължават да бъдат активни", казва Бърнс. "Ние го наричаме сянка дейност, тя работи като мускулна памет."
В централната част на мозъка е регистриран и увеличен брой връзки - в основния сензорно-моторния участък. Човекът сякаш усещаше нещо, дори когато нямаше външни стимули. Това явление е добре познато в областта на спорта, когато, например, визуализирането на движението активира частите на мозъка, които са отговорни за бягане. Това означава, че мозъкът е сигурен, че човек се движи. Тази визуализация е задължителна част от обучението на някои спортисти.
"Такива промени в невроните предполагат, че човешкият мозък буквално изпитва същите усещания като главния герой, например бягане, скачане и дори докосване" Оказва се, че изразът "да бъдеш в кожата на някого" не е толкова фигуративен, колкото изглежда.
Най-интересното е, че такава "виртуална" дейност не е просто незабавна реакция на стимула, а остава в мозъка. Това означава, че една книга може буквално да промени човек отвътре.
Свързани статии:
Как да развием мозъка на 100%
Списък на книгите, които си струва да бъдат прочетени
